Дрехите трябва да носят, не просто да се носят.
От личния си опит съм установила, че по дрехите наистина посрещат, но не в този така познат смисъл. Дрехите са нашата обвивка, това в което поставяме тялото си и то прекарва там колкото е нужно. Много е важно тялото да се чувства комфортно във втората си кожа, а това може да стане само при много добре обмислен избор.
С конкретни примери се предава най-лесно информация. Затова ще ви представя една сватбена рокля.
Знам, не е бяла, нито е с воали, но нека не забравяме, че всяка рокля, в която ние избираме да посетим сватбено тържество е в известен смисъл нашата сватбена рокля за мероприятието. Тази тук е значително по-сватбена, може би дори и от гореспоменатите бели и с воали. За нейната направа над 100 часа бяха разпределени в различни техники и традиционни, и не чак толкова, методи в ръчен, и само ръчен, и единствено ръчен труд.
На нея има изобразени символи, който значат „Годеж“, „Сватба“, „Сродени родове“ и „Дървото на Живота“. Символите са взети от българската народна носия и от Чипровското килимче. Вид тегел, който се използва основно при направата на мъжки сака е използван с декоративна стойност. Конците са в син, зелен и червен цвят, а материята е лен и вълна. Роклята има две дебели презрамки дълги по около метър, които, като подгъва, деколтето и гърба са обшити отново ръчно по два различни начина. През цялото време тази рокля беше правена с усмивка и любов. Както българските шевици носят молитви и добри желания, така и тази рокля е заредена с точно такава енергия!
Важна е дрехата, която има честта да докосва тялото ни, не само като комфорт, но и като послание, енергия, като нещо, с което изразяваме позицията си, ценностите си.
*Към студения сезон 2017-2018 тази рокля ще бъде оптимизирана и изпълнена
в три уникални варианта, отново с български мотиви.
